Човешкият език установява наличието на липиди в храните. Учените установиха наличието на ген, наречен CD36, който регулира чувството ни за количеството поети мазнини. Но защо съществуват хора, които обожават мазата храна, докато други се ужасяват дори само при мисълта да докоснат животински мазнини?
Изследователите на новооткрития ген са подложили на тест 21 участника с индекс на телесната маса (BMI) по-голям от 30, т.е. става въпрос за хора с наднормено тегло, да дегустират три вида олио, единият от които е бил особено богат на липиди. Участниците в теста са били с различни нива на CD36. Резултатите са показали, че 
тези от тях, които са имали най-високи нива на CD36, са били осем пъти по-чувствителни към вкуса на мазнините в сравнение с онези, чието ниво на CD36 е било наполовина.
Ето защо за някои пържените картофи например, както и други мазни храни действат като наркотик. Желанието ни да поглъщаме мазни храни не е наследствено. Но колкото по-“заспал“ е генът CD36, толкова повече се отпускаме да се храним нездравословно. Това означава, че поглъщаме много повече мазнини и вредни за здравето храни, в резултат на което наднорменото тегло се увеличава, а с това идват и всички неприятни последици.
Мастните киселини се разделят на наситени (главно животински – масло, мас, сланина и др.), ненаситени и полинаситени (зехтин, олио от соя, слънчоглед и т.н.). Лекарите препоръчват в диетите да преобладават ненаситените мазнини, които са по-леки и по-лесно смилаеми. Химическата верига на ненаситените мазнини се характеризира с една връзка, с която нашият метаболизъм се справя по-трудно. Мазнините се разграждат в червата, а след това се абсорбират от епитела на червата. След това преминават в лимфните съдове и в кръвта, и се депозират в черния дроб, откъдето започва тяхното използване.
